На 20 януари 2017 г. Доналд Тръмп положи клетва като 45-ия президент на Съединените американски щати. Това беляза един от най-обсъжданите политически моменти в съвременната американска история. След продължителна и често противоречива предизборна кампания, Тръмп влезе в Белия дом с обещанието да промени из основи политическия курс на страната и да постави “Америка на първо място” (America First). Още в първите 48 часа на своето управление Тръмп предприе редица стъпки и подписа няколко изпълнителни заповеди, които показаха, че неговата администрация ще се различава съществено от предишната на президента Барак Обама. В същото време реакциите от страна на обществото и медиите бяха разнопосочни – от ентусиазъм сред поддръжниците до масови протести от опонентите му.
В тази статия ще разгледаме някои от ключовите събития преди Тръмп официално да поеме властта, първите мерки, които той въведе веднага след полагането на клетва, както и какви планове и идеи за промяна на политики (или отмяна на действия от предишни администрации) бяха очертани в този ранен етап. Според издания като The New York Times, The Washington Post и BBC, именно началните действия на Тръмп задават курса на четиригодишния му мандат и служат като важна индикация за бъдещи промени във вътрешната и външната политика на Съединените щати.
Доналд Тръмп официално обяви кандидатурата си за президент през юни 2015 г. Кампанията му протече под лозунги, обещаващи строги мерки за ограничаване на нелегалната имиграция, засилване на търговския протекционизъм и възстановяване на американската индустрия. От самото начало Тръмп привлече огромно медийно внимание, включително и заради нетрадиционния си начин на общуване в социалните мрежи, най-вече в Twtter.
По време на кампанията си той отправяше остри критики към тогавашната администрация на Барак Обама, наричайки я „слаба“ и „неефективна“. Въпреки това мнозина анализатори (включително от CNN и FiveThirtyEight) дълго време го подценяваха и прогнозираха, че шансът му за победа над демократичната номинация Хилъри Клинтън е минимален. Изненадващо за мнозина, на президентските избори през ноември 2016 г. Тръмп спечели решаващи гласове в няколко ключови щата като Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган, осигурявайки си мнозинство в Избирателната колегия, въпреки че Клинтън взе по-голям общ брой гласове.
След изборите през 2016 г. започна така нареченият „преходен период“ между администрацията на Обама и бъдещата администрация на Тръмп. В този период Тръмп формира своя екип, като посочи Майк Пенс за вицепрезидент и направи редица ключови назначения за Кабинета: Рекс Тилърсън (държавен секретар), Джеф Сешънс (главен прокурор), Стивън Мнучин (министър на финансите) и други. През цялото време на прехода Тръмп продължаваше активно да комуникира чрез социалните мрежи, като многократно критикуваше журналисти и политически противници, включително някои високопоставени членове на Републиканската партия.
Тръмп също обеща да преразгледа редица мерки на предишната администрация, обхващащи области като имиграция, здравеопазване, околна среда и външна търговия. Според The Washington Post, неговият преходен екип е работил интензивно върху пакет изпълнителни заповеди, насочени към бързо демонтиране на ключови елементи от политиките на Обама, включително закони и регулации, свързани със здравеопазването (Обамакеър) и международните споразумения за климата и търговията.
Церемонията по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп се проведе пред Капитолия във Вашингтон. Сред присъстващите бяха бивши президенти, конгресмени, сенатори и публични фигури, както и стотици хиляди граждани, които се стекоха в столицата, за да станат свидетели на събитието. Барак Обама и Мишел Обама посрещнаха Доналд и Мелания Тръмп преди началото на церемонията. Преходът на властта се състоя мирно, но се забелязаха и мащабни протести срещу новоизбрания президент, включително демонстрации под надслов “Women’s March” в деня след инаугурацията.
В своята встъпителна реч Тръмп подчерта „Америка на първо място“, обеща възраждане на американската индустрия и работните места, както и защита на границите на САЩ. Той определи съществуващия политически елит като „естаблишмънт, който се грижи повече за себе си, отколкото за народа“ и заяви, че „властта се връща при хората“. Редица анализатори (например от BBC и Reuters) отбелязаха, че тонът му е много по-популистки и конфронтационен в сравнение с предишните встъпителни речи в американската история.
Само часове след полагането на клетвата Доналд Тръмп пристъпи към подписване на няколко изпълнителни заповеди, с които се постави началото на неговата управленска програма. Според The New York Times и Politico, Тръмп и екипът му са изготвили предварителен списък от повече от 200 мерки, които могат да бъдат предприети без одобрението на Конгреса, изцяло чрез президентски изпълнителни заповеди или меморандуми.
Една от първите и най-важни стъпки на Тръмп беше подписването на изпълнителна заповед, целяща да минимизира финансовото бреме на Закона за достъпно здравеопазване (Affordable Care Act, познат и като “Обамакеър”). В текста на заповедта се съдържат инструкции към всички изпълнителни агенции да действат в рамките на закона, за да облекчат регулаторната и финансова тежест върху отделните граждани, застрахователи и щати. Това беше знак, че Тръмп планира да изпълни още едно от своите ключови предизборни обещания – да „разруши и замени“ Обамакеър.
Въпреки че пълното отменяне на Обамакеър изискваше законодателни действия от страна на Конгреса, тази изпълнителна заповед имаше силно символично значение. Тя подсказа, че администрацията на Тръмп възприема твърд курс срещу здравната реформа на Обама от първите часове на управление съобщава The New York Times.
Още в началото на управлението си Тръмп подписа и меморандум за възстановяване на т.нар. „Мексико Сити политика“ (Mexico City Policy), която забранява федерално финансиране на чуждестранни неправителствени организации, участващи в дейности, свързани с аборти или предоставящи информация за такива услуги. Тази политика е въведена за пръв път през 80-те години от президента Роналд Рейгън и е била отменяна и възстановявана от различни президентски администрации – обикновено републиканците я подкрепят, докато демократите я отменят. Обама беше отменил тази политика, но Тръмп я възстанови почти веднага, съобщават от BBC.
По данни на Reuters и The Washington Post, в първия си работен ден в Белия дом, Тръмп подписа и указ, с който фактически се „замразяват“ всички нови регулации, които все още не са влезли в сила. Това е стандартна практика при смяна на администрациите, но жестът показваше, че екипът на Тръмп иска да преразгледа всяка потенциална нова регулация, наследена от управлението на Обама, преди тя да бъде приложена.
Въпреки че формалното подписване на документа за изтегляне от Транстихоокеанското партньорство се случи на 23 януари 2017 г. (т.е. малко след първите 48 часа), още в първия ден от управлението на Тръмп Белият дом публикува позиция, че САЩ няма да участват в TPP. Тръмп разглеждаше това търговско споразумение като потенциално вредно за американската индустрия и работни места, съобщават от Politico.
В рамките на първите два дни стана ясно, че администрацията планира серия от мерки, свързани с националната сигурност и имиграцията. Една от най-обсъжданите мерки – известна в медиите като „забрана за пътуване“ (Travel Ban) – се появи официално под формата на изпълнителна заповед на 27 януари 2017 г. (седмица след инаугурацията), но подготовката ѝ е протичала още в първите дни. Според The Washington Post, този ход е бил част от по-широка стратегия за затягане на имиграционната политика, като се ограничи влизането на граждани от определени страни с мнозинство мюсюлманско население.
Критиците на Тръмп определиха мярката като дискриминационна, докато привържениците ѝ я оцениха като необходим ход за гарантиране на националната сигурност. Макар и технически да не попада в диапазона на първите 48 часа, тази подготвяна заповед беше поредното доказателство, че новият президент възнамерява да действа бързо и решително в ключови области от своята платформа.
В публичните си изявления Тръмп често обещаваше да отмени „десетки“ укази на предишната администрация, които според него потискат икономическия растеж и ограничават националния суверенитет на САЩ. Сред най-важните направления, които Тръмп незабавно постави под въпрос, бяха:
Здравеопазването (Обамакеър) – изпълнителната заповед от ден 1 даде знак, че Тръмп започва процес на демонтиране на системата, въпреки че пълното ѝ отменяне изискваше участие на Конгреса.
Околна среда и климат – макар че излизането от Парижкото споразумение (2015) беше официализирано по-късно (формално заявено през 2017, а влезе в сила като процедура през 2020), от самото начало администрацията подчерта, че няма да се придържа стриктно към ангажиментите за намаляване на вредните емисии.
Финансова регулация – Тръмп многократно критикуваше закона Dodd-Frank (приет след финансовата криза 2008-2009 г.), смятайки го за твърде рестриктивен към банките и бизнесите. В първите 48 часа не беше подписан конкретен указ по този въпрос, но според Bloomberg и Wall Street Journal, екипът му вече е обсъждал стратегически промени.
Външна търговия – още в самия старт на мандата Тръмп недвусмислено разкритикува както Транстихоокеанското партньорство, така и NAFTA (Северноамериканското споразумение за свободна търговия). Докато конкретни действия за предоговаряне на NAFTA започнаха по-късно, позицията срещу TPP беше ясно заявена веднага.
Въпреки че през януари 2017 г. Джо Байдън беше в ролята на вицепрезидент в отиващата си администрация, по-късно – в качеството си на 46-и президент, встъпил в длъжност на 20 януари 2021 г. – Байдън издаде редица изпълнителни заповеди, с които отмени или промени политики на Тръмп. Например:
Често в публичното пространство се задава въпросът дали Тръмп, ако отново заеме президентския пост, би „отменил“ или „възстановил“ някои от собствените си стари изпълнителни заповеди, които Байдън анулира. Към момента на писане на тази статия (по данни от NBC News и Reuters), Доналд Тръмп е обявил повторна кандидатура за президент през 2024 г. Той многократно е заявявал намерението си да „върне САЩ към политиката на енергийна независимост“ и да възстанови по-строгите мерки за имиграция, ако отново влезе в Белия дом. Обаче това все още е в сферата на бъдещите сценарии и обещания, тъй като той не разполага с изпълнителна власт да „отмени“ укази на Байдън, докато не се завърне официално на президентския пост (ако изобщо това се случи).
Важно е да се отбележи, че през първите си 48 часа на поста през 2017 г. Доналд Тръмп не е имал възможност да „отмени“ изпълнителни заповеди на Джо Байдън, тъй като Байдън тогава не е бил президент и не е издавал такива. Тогавашните действия на Тръмп бяха насочени главно към отмяна или блокиране на политиките, въведени от администрацията на Обама.
Първите ходове на Доналд Тръмп доведоха до изключително поляризирана реакция – ситуация, която не беше неочаквана предвид високата поляризация в американското общество. Докато поддръжниците му го приветстваха като силен лидер, който изпълнява обещанията си, критиците и голяма част от медиите го обвиняваха в прекалено бързи и радикални стъпки.
Историците и политолозите често обръщат внимание на първите 100 дни от управлението на един президент като на ключов период за задаване на политическия тон. При Доналд Тръмп този период започна бурно още в първите 48 часа.
„Първите 48 часа“ от управлението на Доналд Тръмп дават ясна представа за намеренията и стила на новия президент, очертавайки политически курс, който се отличава рязко от този на администрацията на Барак Обама. Въпреки че някои от най-спорните мерки (като „забраната за пътуване“) официално се появиха едва в следващите дни, още в първия уикенд след встъпването си Тръмп направи знакови стъпки с изпълнителни заповеди, насочени срещу здравната реформа на Обама, възстановяването на „Мексико Сити политика“ и „замразяването“ на редица подготвени, но невлезли в сила регулации.
Тези действия показаха, че Тръмп е готов незабавно да реализира твърдата си политическа платформа, дори с риск да предизвика масови протести, критики от медиите и разногласия в собствената си партия. И наистина, през следващите месеци и години на мандата му щеше да стане ясно, че бързите действия чрез изпълнителни заповеди са предпочитан от него инструмент, което на свой ред водеше до множество съдебни дела и оспорвания на федерално ниво.
От историческа гледна точка първите 48 часа след встъпването в длъжност често се разглеждат като символичен период, в който се полагат основите на президентството. При Тръмп обаче значимостта беше не само символична, но и практически ясна – в тези часове стартираха процеси, които повлияха на политическия пейзаж в САЩ за години напред. И до днес мнозина се връщат към този момент, за да разберат по-добре стила и управленската философия на Доналд Тръмп, както и ефекта му върху демократичните институции, политическото говорене и отношенията между Америка и останалия свят.
